Описание
В селото Витания живели Лазар и двете му сестри Марта и Мария. Там бил Иисус, за да възкреси Лазар, който от четири дни бил в гроба. Слухът за това чудо бързо се разнесъл из Йерусалим и много иудеи, дошли за предстоящия празник Пасха от разните краища на Римската империя, както и мнозина от самия Йерусалим пристигнали във Витания, за да видят Христос и възкръсналия Лазар.
На другия ден Иисус заедно с учениците си потеглил за Йерусалим.
Йерусалим устроил царско посрещане на Иисус Христос.
Словото Божие казва, че когато Христос навлязъл в градските улици, „градът се потресе”, а чужденците започнали да се питат: „Кой е този?” Народът отговарял: „Този е Христос, Пророкът от Назарет галилейски”. Чували с възторжени песни „Осанна на Давидовия син, благословен Идещият в името Господне, Царят Израилев… осанна във висините”.
Малка група стои настрани. Възторжените викове на народа бодат сърцата и душите им…, злобно съскат, скърцат със зъби, отровна змия-завист се е вплела в душите им, кроят планове как да погубят Христос.
Възкресението на Лазар ги смути. А тържественото посрещане на Христос от народа напълно ги разстрои. Те бяха готови на всичко само и само да могат да се отърват от Христос.
Поискаха от Христос да забрани на народа, на децата да викат и да Го възхваляват.
„Ако те престанат, ако те замлъкнат, камъните ще проговорят”, казва им Иисус.
Народът постила своите дрехи по пътя, хвърля цветя и всички размахват палмови клончета. Иисус, възседнал на осле, заобиколен от учениците Си, предшестван от децата, преминава през целия град и влиза в храма. Но що да види? Търговци на гълъби, менячи на пари, маси натрупани със стоки… Сплита камшик, прогонва търговците, прекатурва масите им и започва своите последни напътствия към народа.
Днес ние спомняме това събитие. Носим в ръце зелени вейки. Пренасяме се мислено в Йерусалим, представяме си тържественото посрещане на Иисус Христос.
Тържественото влизане на Иисуса Христа в Йерусалим като Цар е велик празник, който е повече известен на народа под наименованието Връбница (Цветница). Този ден се празнува в неделята преди Възкресение Христово (Великден). Нарича се Връбница, защото тогава в църква се раздават на богомолците разцъфнали върбови клонки (вместо палмови, защото палмата не расте у нас) припомняйки тържественото влизане на Христа в Йерусалим. Но този хубав обичай има и друг, по-дълбок смисъл. Разцъфналите върбови клонки са символ и знак на царското достойнство на Спасителя, Който владее вселената и на Неговата победа над врага на човешкия род – дявола.