Описание
Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир с храмов празник 15 август. Основан е през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин.
Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в манастирския храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи. От цялата живопис се виждат само лицата на св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир. По-новият обков датира от 1819 г.
Най-ранното писмено сведение за тази икона дава пловдивският свещеник Константин Иконом през 1819 г. Според едно предание, след завладяване на Тракия, иконата била намерена в една пещера и до нея аязмо, където се намира една църква на св. Богородица.
И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата в църквата. В това шествие взема участие множество народ от цялата страна.
Стенописите от 1840 г са дело на Захари Зограф, на фасадната стена на църквата е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.
Технически параметри
Метал – мед 999/1000, патина
Качество – мат
Тегло – 20 грама
Диаметър – 40 мм
Лице – Бачковски манастир
Гръб – Авторска реплика на чудотворната икона на Пресвета Богородица
Капсула и луксозна картонена опаковка
