Серия плакети „Християнски празници“

Вдъхновени от успеха на оригиналната ни колекция плакети „Християнски светци и светини“, авторски продукт на Монетен двор, представяме нова колекция – серията плакети „Християнски празници“, които представляват пластично разработени иконографски изображения на най-популярните празници според Църковния календар.
От незапомнени времена човек отрежда особено място в живота си за празниците. Самото им название показва тяхната същност – това са дни, освободени, “празни” от обичайните и ежедневни дейности.
В огромната си част тези дни са свързвани с религиозния култ и се отличават със специални обреди, тържествени церемонии, игри и веселие. От две хилядолетия обаче, за всички християни празниците се основават на установения от Светата Църква календар. Той се изгражда на основата на първия християнски празник – Възкресението Христово, което исторически се случва в събота. Затова следващият неделен ден се приема за основен седмичен празник. Постепенно към него се прибавят честванията на най-важните исторически събития от живота на Господ Иисус Христос. Така, още през ІІ в. дните сряда и петък се определят като дни за пост, тъй като в тях се спомнят предателството към Христа (сряда) и Неговото разпятие (петък). По-късно се обособяват Богородичните и Светийските празници, с които се възпоменават и честват Св. Богородица и хората, придобили със своя живот святост. Така се създава празничният календар на Светата Църква.
Християнските празници имат тройно значение – религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото тогава се извършва богослужение, проповядва се Божието слово, участва се в тайнствата и обредите. Общественото значение се основава на общата молитва на християните и моралния им дълг за взаимопомощ и милосърдие. Антропологичното им значение е свързано с това, че празникът дава възможността за телесна почивка и особено за духовен размисъл.
Празниците в годишния църковен календар, в зависимост от обекта на честване, се наричат Господски, Богородични и Светийски. Господските и Богородичните са 12 на брой и се наричат още “велики”. Господски празници са: Кръстовден (14 септември); Рождество Христово (25 декември); Богоявление (6 януари); Цветница; Възнесение Господне; Петдесетница и Преображение Господне (6 август).
Богородичните празници са: Рождество Богородично (8 септември); Въведение Богородично (21 ноември) и Успение Богородично (15 август). Празниците Благовещение (25 март) и Сретение Господне (2 февруари) са едновременно Господски и Богородични. Характерен белег на 12-те велики празника е, че те се честват повече от един ден.
Център на подвижните (които менят своята дата) празници е Великден. Той е празник на Христовото Възкресение и Православната църква го възпява като “ Празник на празниците и Тържество на тържествата”. Според датата на неговото честване, която се изчислява според лунния календар, се променят и датите на следващите го църковни празници.